Паралел

Паралел I

Жестокост, гняв, безумие, омраза -
любов, човечност, мъка и тъга;
да се стопиш сред общата зараза -
да се превърнеш в пролетна дъга...

Да бъдеш единица от тълпата -
да бъдеш личност в самота;
да се прекланяш пред съдбата-
да се шегуваш със смъртта...

Да бъдеш в пъкъла най-властен дявол -
и за тревата само да си бог;
да въдеш Чичиков в роман на Гогол -
да чакаш Непознатата на Блок...

Да си човек, практичен чак до кости -
да си до края си нещастен романтик;
да тънеш сред охолство с думи прости -
да търсиш щастие до сетния си миг...

Да носиш в себе си живот -
и да изгаряш във живота!

16 Април, 1998
Благоевград

Паралел II

Да бъдеш сноб във време ходатайно -
да бъдеш сам, опрял гърба си в камък;
да бъдеш роб, изчакващ всеотдайно -
да бъдеш взрив, захвърлен върху пламък...

Да си богат със просяшка колоба -
да си бедняк в море от финансисти;
да си на сушата летяща риба -
и да си бог във свят на атеисти!

21 Май 1988
Благоевград

Аз

Аз се родих, без да питам защо.
Аз се родих, както всички.
Аз израстнах и не питах защо.
Аз растях като вас.

Аз обичах, без да зная защо.
Аз обичах безумно.
Аз не съм вечността – даже зная защо,
но ще бъде душата ми вечност.

18 Юли 1988 г.
Марино Поле

And the original...

По жизни
/моей жене/
По жизни мы так и пройдем ...
При жизни мы разве поймем ...
Как безумно любили друг друга ...
***
Все было давно и все было красиво,
Как в сказке мы жили на том берегу,
Где Черное море легко, бережливо,
Одессу ласкает в жаре и в снегу.

Все было без фальши – прогулки, любовь,
Все было так нежно, без криков, без слов ...
Хоть были и слезы, была и метель,
Ну что ж, без игрушек и елочка – ель.

Любовь не погасла, мы просто ушли
От мира где вещи не стоят души.
А счастье сегодня и прежде не в том,
И счастье конечно не купишь рублем.

Ну больше не буду! Уже замолчу.
Я в розовых снах так уже не лечу.
Услышь только это! Тебя я молю ...
Словечко простое, одно лишь – люблю ...

21 Августа 1996 год
Болгария

To the open World...

Here is a poem that I wrote in Russian many years ago ... and just recently translated to English.

Through life
/ To my wife /

Through the life we can go ...
While alive we won’t know ...
How madly we have been in love ...

***

A fairy tale, story so merry and pretty,
we lived by the cost of a beautiful sea -
the Black Sea that washes the coast of the city -
the noble Odessa – so gentle and free .

It was all so honest - the walks and the love.
It was all so gentle, no yelling, no cries ...
But surely - some tears, no reason to laugh.
Well, nothing is perfect and always wise.

The love didn’t vanish; we drifted away,
to world where everything's purchased and sold.
The happiness could be in house of hey
and certainly couldn’t be measured in gold.

I’ll be realistic; I know there’s lust…
The world could be ugly, unpleasant and rough…
I beg you, just hear this one thing at last,
my true recognition – I am still in love ...

August 21, 1996
Bulgaria